заглавие и текст |
Севдано моме СевданкеСевдано, моме Севданке,мари, като ми си любила,що не си ми казалаи яз тебе да любяями са любе залюбитува хоро грузнаво,дето го мразат хората,на път да го не срещнат.Път му беше през село,пък той мина над село,видя мома в градинка, /:тя си сажда присажда :/ситен дребен босилеки чернооко камшиче,и морава лиляка.Я й реках: - Момне ле,набери ми, любе ле,от той ранян босилеки чернооко камшиче,тя не ми набра босилек,я ми набра куприва,тя не ми даде в ръцете,я ми хвърли през плета.
|