заглавие и текст |
Клета му душа проклетаКлета му душа, проклета,който момка вярува,като ми Стойка дивойка.Снощи Марко залюбии му Стойка пристана,чи я Марко пуведи,чи я у тяф завяди,утдалеч са провикна:- Излез, мале, да видиш,че ти водя отмяна,на теб, мале, отмяна,пък на мене примяна!Че излези майка мусъс две стомни във ръка -идната беши със вуда,другата беши с утрова,идната дади на Стойка,другата дайди на Марко.Дету я дади на Марко,тя беши пълна с одица,дету я дади на Стойка,тя беши пълна с утрова,чи стръбна Стойка на глътаи си са Стойка провикна:- Олеле, Марко, одица,утрови ма майка ти!
|