| заглавие и текст |
Марчо на Донка думашеМарчо на Донка думаше:-Донке ле,любе Донке ле,хайде ми млада уйдисай,уйдисай да ми престанеш,дурде си малка хубава,дурде та искат хората,Донка на Марчо думаше:-Марчо льо ,любе Марчо льо,кък да ти Марчо уйдисам,уйдисам да ти пристана,твоята стара майчица,където седни и мъмри,-Яс ни ща Донка за снаха,за снаха,за първу чеду,тя ку ми стъпи у двориту,стъпката ще и изкопая,прис плитъ ще я прихвърля,да види мало и гулямо,чи нища Донка за снаха.
|
