| заглавие и текст |
Тодоре брайне ТодореТодуре, брайне Тодуре!Тодур отдолу идеше,отдолу, от Инджиолу, /:на черна коня седеше,:/на черна коня, гарвана.Сестра му, бяла Тодоркана пътя пъть му чакаши,тя на Тодура думаши:- Тодуре, брайне Тодуре,гледах те, бате, гледах те,не можах да те познаядали си турчин, българинили си черен циганин?Тодур Тудорке думаши:- Сестро ле, бяла Тудорке,знаеш ли, сестро, помниш ликуга турците минаха,турците, кърджалиите,редом силата палехаи нашту селу изгуря,че ми изгуря, сестро ле,къщата с покъщнинъта,хамбаря кухърлията,плевника чардаклията,гираня синжирлията.Нищичко не ми домиля,най ми домиля булката,булката, с мъжката рожба,къто я в огънь фърлиха,къту пиленци пищеши,къту пилянци питровску,къту агънце блеяши,къту агънце гергьовску.Затуй съм, сестро, почърнял,почърнял, ощи погрознял!
|
