заглавие и текст |
Рада тейно си думаше
Рада тейно си думаше: - Тейно ле, Бойчо чорбаджи,
станало й девет години, откък майка ми умряла, дотегнало ми й, тейно ле, тежка терпеза да слагам, да слагам, още да дигам, дребни ти деца да гледам. Търси си, тейно, къщница, къщница, стара домница. Радина тейно думъше: - Аз ходих, Радо, аз търсих по сила и по градове, нийде си, Радо, не найдах майкината ти прилика, да ходи нейно ходене, да носи нейно носене. Ти мязаш, Радо, майка си, ти ходиш нейно ходене, ти носиш нейно носене. Хад' да са двама земиме! Рада тейно си думъше: - Тейно ле, Бойчо чорбаджи, я иди, тейно, зъпитай попуве и стари владици бива ли, тейно, може ли, ний двама да са земими? Бойчо при попуви отиде, попуви, стари влъдици, Бойчо попуви думъши: - Попуви, стари владици, имам си златна ябълка, станалу й деветь години се ми ябълка цъфтяла, цъфтяла, не завързала, тази година цъфнала, цъфнала и завързала една ми златна ябълка, бива ли да я откъсна? Попувите му казали: "Бива бе, що да не бива!" Бойчо си вкъщи отива и си на Рада думаше: - Аз ходих, Радо, аз питах, попувите ми позволиха. Рада тейно си думаше: - Я иди, тейно, я иди нивата да си обидиш .......
|