| заглавие и текст |
Слънцето трепти зъсядаСлънцето трепти зъсяда,Марко си коня извежда,Марковта стара майка,тя на Марка тихо дума:-А бре,Марко мой мили синко,къде Марко ще отиваш,слънцето трепти зъсяда,пък ти си коня извеждаш,извеждаш и го сядлаеш,къде Марко ти ще идеш.Марко майка си думаше:-Мъри мале,стара мале,ас ще ида да попитам,попувите и владците,къко любе за залибя,болярско ли,сирмашко ли,Марковата стара майка,тя на Марко тихо дума:-А бре,Марко,мой мил синко,не залюбвай болярското,болярското и научено,сутрин стани,примяни са,примяни са,прибяли са,тръгне ис селу за връкчии,я намери,я не намери,върне се ф къщи,почне да плаче.Най залюби сиромашко,сирумашкуту й научено,сутрин стане,грабне сърпа,грабне сърпа и на нивата,Жени,бърза да пужени,и на уракчии да утива.
|
