| заглавие и текст |
Имала'й мама ималаИмала'й мама, ималаедин ми сина, млад Гьорги,той за син, той за дъщиря,и той за близка руднина,че раснал Гьорги, пораснал.Чуди са мама й маи сана какъв кяр да го даде,на какъв лесен занаят.Даде го мама златарче,златарче и куюмджийче,да лее злато и сребро,да праи гримни, пръстени,за малки моми алтъни,за сгоденици - обеци.Лял ги е Гьорги, лял ги еи тръгнал да припродава,на пътя среща кадъни,на пътя среща дъщери,те си на Гьорги думаха:- Гьорги ле, младо златарче,златарче и куюмджийче,злато ти грее, ни грее,тоето лице дваж грее.
|
