| заглавие и текст |
Тодор майки си думашеТодор майкя си думаше:- Мамо льо, греобернице,мамо льо, неизпрощельнице,не изпрощяла са й душата,не слегнала се косте тине на тоз свят, не на оня,дето ни стори роднинасъс туй гидишко момиче,със убавянка Тудорка,дето са често наричасъс един котел за удъпокрай нашата йуратня.Тодуровата майчица,тя на Тодура думаши:- Тодуре, мама, Тодуре,какво да сторим, напраим,като сми близо роднина -тя и чичов'та ти дъщиряи вуйчува ти унука.
|
