ДИАХРОНИЯТА И МОДЕЛЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА*

Росица Драганова

* Текстът е подготвен и четен като доклад през 1999 г. на конференция, проведена в рамките на 39-я Международeн фестивал "Мартенски музикални дни", Русе, България.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: диахрония, модел, българска музика, музикална култура, фолклор, индустриално общество, информационно общество

Представеният в този доклад модел на съвременната българска музикална култура е изработен във връзка с определени аксиологично-неутрални диахронни представи. Какви са те? Първо, историко-художественото развитие се определя като многопластов процес. Второ, пластовете се обособяват последователно: пласт на музикалната култура на аграрното общество, пласт на музикалната култура на индустриалното общество, пласт на музикалната култура на информационното общество. Трето, всеки отделен пласт се управлява от индивидуална, най-близка до същността му диахронна формула. Четвърто, пластовете си взаймодействат като това се наблюдава при всеки синхронен срез, а не само в моментите на генеза или отмиране на музикалните цялостности. Пето, всеки пласт има свое "ядро", "маса" и "периферия" - една позната културологична идея (вж. Лотман, Ю. Култура и информация. С., 1992, 94-111), която сега пренасяме към дефинирането на междупластовите взаимодействия. Подобен тип моделиране е типичен за 90-те години, когато представата за културата като многопластово явление се налага чрез трудовете на Тофлър например (вж. Тофлър, А. Третата вълна. С., 1991, 576 с., Тофлър, А. и Х. Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на третата вълна. С., 1995, 128 с.,Тофлър, А. Трусове във властта. С., 1996, 541 с., както и Кавалджиев, Л. Обща теория на музикалната култура в епохата на НТР (в България през 80-те и 90-те години). - Бълг. музикозн., 1993, № 3, 22-31). Сега на свой ред ние конструираме многопластов диахронен модел, който апробираме чрез проспективно провеждане върху събитийното поле на българската музикална култура.     Основни задачи са ефективното "уплътняване" в примери на междупластовите синхорнни взаимодействия, реконструирането на  отделни пунктове и характерни връзки, а крайна цел е очертаването на една нова, аксиологично-неутрална представа за развитието на отделни моменти от историята на българската музикална култура.

* * *

Първият, най-старинен пласт, от който именно ще започнем проспективното провеждане, е този на културата на аграрното общество в България. Съставен е от два основни дяла: музикално-фолклорни явления и артефакти на професионалната църковна практика на средновековното общество. Музикално-фолклорният дял създава част от ядрото и основно масата и периферията на културата на аграрното общество в България; притежава сравнително висока скорост на взаимодействие с останалите сфери на културата, още повече, че самата му същност предполага взаимодействия вътре в синкретичното цяло. Професионалният дял влиза в ядрото на културата. Църковно-песенната практика е канонична и измененията в нея са по-плавни; характерната диахронна формула за развитието й е цикличното възпроизводство на нормативността. Цикличността обаче е характерна и за музикално-фолклорните явления. От една страна, циклично е календарното социокултурно възпроизводство на традиционните обредни цикли. От друга страна, самото време в културата на аграрното общество се възприема не като хронологичното време на рационалното съзнание, а като циклично повторение на екзистенциалните проявления (вж. също Гуревич, А. Я. Время как проблема истории культуры. - Вопросы философии, 1969, № 3, 105-116), а тогава и самите промени в историческото развитие на фолклорната култура протичат подчертано плавно. Ако обобщим казаното дотук, първият старинен пласт може да се опише с различни формули на цикличността. Доколкото е единствен, той се влияе главно от измененията в други сфери на културата. Не е възможен обаче по-нататъшния му анализ с метода на предложения сега диахронен модел - неговите операционални качества се съсредоточават около характерните за него взаимодействия. Силни взаимодействия започват обаче още в процеса на формирането на втория основен пласт - пластът на музикалната култура от времето на развитието на индустриално общество в България.

Възникването на индустриално общество и култура в България следва в голяма степен да се тълкува като процес на привнасяне, екстраполиране на генерирана другаде и преди културна същност. Епохата на късното българско Възраждане се характеризира с пренос и обиграване на различни елементи, артефакти от друга културна среда; вторият пласт на музикалната ни култура се ражда от срещата с конкретностите на европейската музика. Промените засягат сферите на изпълнителството и творчеството: формира се нов тип песенна култура; свирят се популярни пиеси за пиано, цигулка и други инструменти; започва и съчинителство в духа на тези образци (вж. Баларева, А. Градска музикална култура през българското Възраждане. - Бълг. музикозн., 1995, № 1, 3-18.; Вълчинова-Чендова, Е. Музикално-съчинителска дейност от средата на XIX век или инструменталната практика от европейски тип в българската възрожденска музикална култура. - Бълг. музикозн., 1993, № 2, 38-43). Новоформиращият се вкус се стреми и отвежда към музициране в стила на европейската практика. Фолклорните явления обаче са силно диалектни, а и музикалните диалекти на различните фолклорни области са твърде различни; трудно е да се намери онзи общ знаменател, който да получи етикета "българско". Затова и стилът на възрожденските песни и първите съчинителски инструментални опити например е по-скоро неутрален - те трябва да бъдат възприемани от широка публика, без оглед на вкусове и предпочитания. Още повече, че през целия период на началното изграждане на индустриалното общество до началото на XX век, процесите в музикално-фолклорния дял са интензивни. Пластът е жизнеспособен, оригиналността не е загубена, иновациите продължават; привнесените в малки дози елементи от една друга култура стимулират творчеството, обогатяват представите.

Така след Освобождението се набелязва особено ясно процеса на създаването на т. нар. градски фолклор. На практика в случая се наблюдава една форма на взаимодействие между "масата" на първия, старинен пласт на българската музикална култура и характерните за "масата" или "периферията" на културите от ареала на западноевропейския модел функции на развлечението, забавата, отдиха. В началото на XX в. такива “междинни форми” като например свирджиите (чалгаджиите), известни още от средата на XIX в., принадлежат по-скоро към масата и периферията на първия пласт на музикалната ни култура. Усилването на интонационните влияния и заглъхването на функциите на старинната фолклорна песенност в следващите десетилетия обаче ще ги прелее постеренно към периферията на културата на индустриалното общество. Това, разбира се, става релевантно много по-късно, във връзка със социокултурните промени в България през 70-те и 80-те години на XX в. Явлението тогава мимикрира в на пръв поглед новите, а всъщност отдавна познати форми на сватбарските оркестри (вж. също Вълчинова, Е. Свирджии (чалгаджии) от средата на XIX век - междинна форма между селската и градската музикална култура. - В: Професионализмът в народната музикална и средновековната певческа практика. - Музикални хоризонти, 1989, № 12-13, 134-138).

Първите композитори в следосвобожденската епоха се сблъскват с проблемите, които поставя формирането на новия пласт, който от една страна да приобщи музикалния вкус на българина към европейската музика, а от друга страна - трябва да се характеризира с достатъчна степен на национално своеобразие. Въпросът за своеобразието е при това регламентиран в самия западноевропейски модел; стилът, формиран в края на XVIII в., претърпява през XIX в. своя прочит на езиците на чешката, полската, руската музика. "Транслирането" му (преносът му, екстраполирането му) в България се осъществява със закъснение, но без това да изключва потребността от своеобразие, заложена в самия модел. Ето защо въпросът за "българския национален стил" не може да намери пълнота на решението в творчеството на първите ни композитори - нужно е време за осмислянето му. Характерен дял от наследството им съставлява хоровото творчество. Важно е обаче веднага да се посочи, че в повечето известни хорови образци от това време диалектните особености на използвания фолклорно-музикален материал не излизат на преден план; при това най-често се използва материал, който принадлежи фактически към масата или периферията на първия музикално-културен пласт.

До 40-те години на XX в. постепенно се запълват жанровата структура и инстутиционалната система на втория пласт на българската музикална култура. В периода между двете световни войни се създават значими образци; формира се българският националния стил. Променя се отношението към фолклора. В отделни случаи композиторското внимание се насочва към интонационно по-дълбинни източници, т. е. наблюдава се взаимодействие между ядрата на двата пласта. Доколкото първият пласт на културата е все още жизнеспособен обаче това взаимодействие обозначава не толкова постепенното му заглъхване, колкото постепенното изменение на ядрото му. Но разбира се, новият индустриален пласт формира и своя "маса" и "периферия". Тук се включват както различни прояви на тривиалното, така и артефакти, ясно отправени към сферата на развлечението. Както това бе вече посочено, населението със селски произход например използва за развлечение и забава формите на т. нар. градски фолклор. Започва постепенното изменение на старинния фолклорен пласт, което към 30-те и 40-те години на XX в. прави възможно интонационното взаимодействие между симфоничния или камерния жанр и реликти на ритуалната песенност, принадлежащи към самото ядро на пласта. Същевременно все по-голяма популярност получават и различни модни танци, шансоните, или онези образци, които по-късно ще наречем "стари градски песни".

Процесите около 9 септември 1944 г. обаче се отразяват особено силно върху първия музикално-културен пласт. Централно място заема създаването на ансамблите за народни песни и танци и на т. нар. обработки на народни песни. На практика те представляват взаимодействие между масата на фолклорната култура и ядрото на професионалното творчество. Казано другояче, обработките са авторско творчество и затова характерно място за изпълнението им е именно концертния подиум. Така със създаването на ансамблите се осъществява нов тип взаимодействие между двата пласта. Ако дотук посочихме фолклора от градски тип и го определихме като взаимодействие от типа "маса" - "маса", с което отклоняването му към единия или другия пласт на културата става еднакво възможно, а възможно е и постепенното му преминаване от масата на едната култура към периферията на другата поради промени в конфигурациите на пластовете, то взаимодействието от типа "ядро" - "маса" определя без съмнение принадлежността на явлението към пласта, който излъчва ядрото. Това обаче има своите последствия върху първия, старинен пласт. В неговите маса и периферия се усилва присъствието на явления с развлекателен характер или с чисто естетически, празнични функции; това обаче оттласква част от тези образци и към ядрото на културата. Музикално-фолклорното явление започва своя самостоятелен живот извън синкретичния комплекс.

Промените, които настъпват във втория пласт на културата, се отнасят най-вече до обогатяване, доизграждане на жанровата му система. Разширява се палитрата от стилове, наблюдава се навлизането на нови музикални техники, протича все по-голямо разслояване на индивидуалностите. Изменения настъпват и в масата и периферията на индустриалния културен пласт. Показателно е развитието на българската естрадна песен; правят се и опити за инкрустирането на фолклорни елементи в нея. За разлика от случая с обработките обаче, принадлежността им към втория професионален пласт не се поставя под съмнение. И тук възниква един друг проблем. Още от началото на 70-те години в световен мащаб постепенно се набелязва формирането на така нареченото информационно общество. Разбира се, то създава своя култура - различна по смисъл и насоченост, макар и близка по външни белези и използвани технологии до културата на високоразвитите индустриални общества. Това е култура, свързана с информационните технологии, с организацията на знанието в компютърните енциклопедии и мрежите като Интернет, но и с позабравената от индустриалното общество възможност всеки да твори своята музика с помощта на компютъра, да обедини отново в едно преживяването си на създател, изпълнител, слушател.

Как формирането на подобен пласт и у нас, в България, изменя съотношенията между "ядрото", "масата" и "периферията" на втория, индустриален пласт? Ядрото все така включва големите жанрове на професионалната музика; постепенно обаче в него намират място и някои "елитни" прояви на алтернативните жанрове - електронна музика, джаз, попмузика. Много характерни са измененията в сферата на забавното, вече и тук може да се говори за "високи" и "ниски" жанрове. "Високи" са тези, които принадлежат "по право" на културата на втората вълна - това са артефактите на джаза, попмузиката, филмовата музика. "Ниските" жанрове на забавното се получават от кръстоските на различните варианти на тази музика за развлечение с материала на първата вълна в нейното фолклорно измерение, който при трансформацията си вече не може да се определи като носител на непреходните стойности на народностното. Впрочем за взаимодействие между музиката за забавление на индустриалната култура и елементи от културата на аграрното общество говорихме още в периода след Освобождението. Там обаче наблюдавахме взаимодействие от типа "маса" - "маса", като продукта - т. нар. "градски фолклор", принадлежи първоначално към културата на аграрното общество, която продължава да съществува, макар и в съвсем различни условия, фактически до наши дни. Силните изменения, които настъпват в нейното социално битие, особено в периода след Втората световна война, както и професионализирането на продукта на посоченото взаимодействие го прехвърлят постепенно в периферията на културата на индустриалното общество, където този продукт обслужва слоеве от населението, които по един или друг начин остават свързани със селото. Това прехвърляне става възможно и поради отслабването на привличащия център, на ядрото на самата фолклорна култура на старинния пласт. Подобно транслиране на “фолклорни форми” от масата на първия пласт към периферията на забавлението във втория пласт представлява и своеобразният "бум" на сватбарските оркестри през 80-те години, отразен впрочем щедро от масмедиите тогава.
През 80-те и 90-те години се получават и нови кръстоски в резултат на взаимодействието на "фолклорните форми" от втория пласт. Такова е например комбинирането между "фолклорна песен от тип обработка" и различни варианти на попмузиката в изявите на Трио "Българка" и Кейт Буш, и други. Като взаимодействие на мигриралия вече във втория пласт "градски фолклор", но в неговия песенен, а не инструментален вариант и различните обвивки на "естрадното" може да се определят проявите на Пиринфолк или Пиринфест, както и други факти от "фолккласациите". И тук обаче може да се проведе разграничаването на "високо" и "ниско". Фактически кръстоски от типа на "Притури се планината" на Стефка Саботинова влизат "по право" във високите жанрове на развлекателното на културата на индустриалното общество; те са кръстоска между два елемента на културата на този пласт - попмузиката и "фолклорната обработка". А примери като да кажем "Радка-Пиратка" несъмнено се числят към "ниските" жанрове на сферата - не само поради качествата на "опаковката" си като саунд или ритъм, но и поради сравнително скорошния пренос на онова в тях, което продължава да се нарича "фолклорно" в периферията на развлекателното на приютилата ги култура.