Важна
информация! Всички участници на ФЕМ, които се интересуват от предстоящия
през 2000 г.
Берлински
фестивал на компютърната музика -
ICMC
2000,
могат
да получат подробности online на адрес:
http://www.icmc2000.org/index.html
Институтът
за изкуствознание - БАН бе съорганизатор на:
Ф
Е М
Фестивал
за електроакустична музика
12-15
октомври 1999 г., София, НДК
F
E M
Festival
for Electro-acoustical Music
October,
12-15, 1999, Sofia, NDK
PROGRAM
(hall 3.2 National Palace of Culture)
12.10.1999 Tuesday
18.00h
Opening ceremony of the XI edition of FEM
/invitations only/
19.30h
Concerts: presented by – Lubomir
Kavaldjiev:
19.30h Lubomir Velev & Association ‘Art
in action’–LIVE performance
19.45h Ilia Fortunov – live
20.30h Valentin Lazarov – live
21.00h Vladimir Neichev – live
*
13.10.1999 Wednesday
11.00h
MIDI seminar - lecturer Ivan Vulkov
/DS Music/
15.00h Alexander Markov /Almar/ presents the
new music
programs
of Steinberg /Wavelab 3.0,Nuendo,
Cubase
3.7 for PC/,Waves,E-MU Systems/Proteus 2000/
17.00h
Adrian Georgiev presents The Training Center
of
computer
audio technologies at Sofia University
17.30h
Music on DAT,CD and CD-R – presented by:
Elisaveta Vulchanova:
17.30h Jordan Kolev
18.00h Lubomir Mitzov /+ live viola/
18.15h Blagomir Alexiev
18.30h Ivan Dragolov
18.45h Vladimir Djambazov
19.00h Stefan Iliev
20.00h
The Ensemble for Electroacoustic Music - /concert/-
members
– Christo Petkov,Boyan Bonev,
Teodora
Stoyanova,Negina Stoyanova,Zlatka
Zlatkova,Bogdan
Stanev,Miroslava Panajotova
*
11.00h
MIDI seminar – lecturer Ivan Vulkov /DS Music/
14.00h
Alexander Markov /Almar/ presents the new
music
programs
of Steinberg, Waves and E-MU Systems
15.00h Adrian Georgiev presents The Training
Center of
computer
audio technologies at Sofia University
15.30h
Music on DAT,CD and CD-R – presented
by Lubomir Velev:
15.30h Simeon Voev
16.00h Dragomir Draganov
16.30h Svetoslav Zarov
17.00h Ani Bocheva
17.30h Kilil Peltekov /+video/
18.30h Lubomir Kavaldjiev /+ video/
19.00h BIARBA /concert/
20.00h OM /concert/
*
15.10.1999 Friday
12.00h
Adrian Georgiev presents the Training Center
of
computer
audio technologies at Sofia University
12.30h
Alexander Markov /Almar/ presents the new
products
of Steinberg,Waves,E-MU
Systems
13.00h
“Abakus Trade LTD” presents the sound products
of Creative Labs
14.00h
A Round-Table – “The Music Culture
at the end
of XX century – sound and computer technologies”
/free entrance/
18.00h
Music on DAT,CD and CD-R – presented
by Emil Vulev:
18.00h Tribunal /Blagoy Dimitrov and Ivan
Traykov/
18.30h Vladimir Andreev
19.00h Kaktus Rain Project /George Georgiev
and
Christo
Pavlov/ - live /with guest guitarist/
LIVE & Dj-ing:
20.30h
20.30h Sodom and Gomor II (L. Kavaldjiev)
- PC sound & video (erotic)
21.00h
3TeLeTa – live
22.00h
RobOTIC 111 – live
23.00h
R.O.B.T.F. – live
24.00h
DJ KRIS NEEDS
(PRIMAL SCREAM & PRODIGY TOUR DJ / ERUPTION
RECORDS)
From 01.00h
Dj Balthazar, Juli, Ivan, Jassen,
Vassil,Spoti, Zdravko
Vj-ing /non stop video program/: The P.A.
Graphics
NoLiRea
X-Kernel
Del/Serg
***
Фестивалът е ежегоден
и се провежда за 11 път.Основан е от Любомир Кавалджиев
и е подкрепен
от БАН и Общинското ръководство на гр. Гоце Делчев. Първите две издания
на фестивала се провеждат в гр. Гоце Делчев.
През 1990г. фестивалът
се провежда в гр. Сандански, а през 1991г. е преместен в София в Националния
Дворец на Културата и до 1994г. се организира
от Симо Лазаров
и СОКИ, а от 1995г. се организира от Любомир Велев и Иван Вълков под името
“Компютърно пространство”.
В настоящия организационен
комитет влизат всички работили активно за ФЕМ от основаването му до сега
с изключение на Симо Лазаров, който е в чужбина.
ФЕМ отразява развитието на електронната музика през последната година, като се стреми да покаже и очертае тенденциите както в националната така и в световната продукция.
В този смисъл принципите за селекция и подреждане на програмата са :
1.Стремеж да се
представят всички актуални стилове като се акцентира на новите тенденции
и новооформящи се стилове.
2.Представяне
на аудио и видео продукции само от последната година.
3.Подкрепа и
насърчаване на новаторски и експериментални продукции.
4.В специален
раздел “Дебюти”, се дава възможност за изява с цел приобщаване към реалния
музикален живот на начинаещи, но все пак прескочили бариерата между аматьорство
и професионализъм автори.
5.Представяне
на новости в аудио и видео технологиите като се организират презентации,
теоретични и практични семинари.
6.Разкриване
на тенденциите в развитието на електронната музика чрез организирането
на изкуствоведски семинари и дискусии.
7.Насърчаване
на неформалните контакти между авторите чрез организиране на срещи извън
официалната програма във фестивален клуб.
Председател – Иван Вълков
Членове:
- Д-р Любомир Кавалджиев – БАН - направление теория
- Д-р Елисавета Вълчинова-Чендова – СБК – направление теория
- Любомир Велев – “Изкуство в действие” – направление електронна музика
- Емил Вълев – направление визия
- Кирил Божилов – направление клубна електронна музика и визия
-
Александър Марков – направление нови технологии
Секретар:
Гергана Пантева
Тел:
465360 / 440166
Факс:
465360
Email:
dsmusic@bnc.bg
Новини за ФЕМ
ФЕСТИВАЛ
ЗА ЕЛЕКТРОАКУСТИЧНА МУЗИКА
МЕДИЕН
БЮЛЕТИН
1.
Sample
of FEM Poster
графика + дизайн: Иван Дончев(
NoLiRea@tecno-link.com
)
back
графика + дизайн: Иван Дончев( NoLiRea@tecno-link.com )
3.
Фестивалът
се осъществява със съдействието на:
The British
Council - Bulgaria
По същество “електронна музика” е исторически първото название на тази музикална област, утвърдило се в Европа още през 50-те години (на немски - “elektronische Musik”). В Америка по това време се използува и определението“музика за лента”. Във Франция малко преди това се появява и “конкретната музика”, в която се използуват само натурални (немузикални) звуци от околната среда, записани с микрофон и комбинирани след това в “музикално произведение”. Самата електронна музика от онези години е една изцяло студийна продукция, звукът в нея се е създавал единствено с помощта на електронни генератори (предимно за синусоидални вълни), тя е била предназначена за слушане само на запис в концертна зала, като са се избягвали каквито и да са визуални ефекти. Така нареченият “музикален авангардизъм” е в основата на нейната философия и естетика: пълно скъсване с популярното – забрана на всяка позната мелодичност, хармония, ритмика, отхвърляне на вокалното начало – т.е. на нормалното човешко пеене, както и изключване на свиренето на традиционни (акустични) музикални инструменти. Тази електронна музика е в същност най-абстрактния вид на авангардната музика – в нея липсват познатите инструменти, пеене, липсват изпълнителите,импровизацията, а понякога и композиторът до голяма степен отсъствува – той е заменен с резултатите от математически изчисления или генератори на случайни числа (нещо като хвърляне на зарове). За това са тогава създадени и първите компютърни програми за музикално композиране. В крайна сметка тази електронна музика достига и до отричане на необходимостта от публика, тя често се създава от специалисти и е предназначена за слушане пак от същите специалисти. Такива са и първите форуми и фестивали за авангардна електронна музика .
-тя е предимно инструментална
музика; използуването на човешки глас е допустимо, но фигурата на певеца
като правило не я идентифицира пред слушателя, както често е например в
поп- или рокмузиката.
-в нея основното
е творческата работа със звука (саунд-дизайн) и с пространствеността (стерео,
квадро, сърраунд), което често предопределя и характера на самата композиция.
Задължително е творческото (нестандартно) използуване на електронна и компютърна
техника в тези процеси, както и при окончателното оформление в студио или
при живото изпълнение (live).
-в нея наред със
синтезатори, електрически китари и компютърни генератори на музикален звук
се използуват днес често и традиционните акустични музикални източници:
човешки глас, класически, фолклорни или екзотични инструменти, звуци от
природата или урбанистичната среда, но те задължително минават през съществена
обработка с компютри и други устройства на съвременната електроакустична
техника.Това именно е едно основните основания тази музика да се нарича
електроакустична, за разлика от традиционната чисто електронна музика на
авангардизма.
-когато в процеса
на самото композиране на тази музика се включат чисто компютърни средства
за съчиняване (т. нар. алгоритмична музика), за автоматичен акомпанимент,
за нюансиране на изпълнението или на пространствената локализация на звуците
е по-правилно такава продукция да се нарича компютърна музика. Това
са случаите, когато в авторството на съответното произведение съществен
дял има и работата компютърния програмист, наред с професионалните, чисто
музикални творчески умения и усилия на самия композитор.
София, 10.10.99