| заглавие и текст |
Гаврил Гаврилки думашеГаврил Гаврилки думаше:-Либе,Гаврило,Гаврилке,знаеш ли либе,повниш ли,кога се двама любехме.кога се двама любехме,ний бехме клети сираци,и бехме клети сиромаси,па си двама земахме,на нас ни Господ,бре даде,повече злато от сребро,сал едно Господ не даде,от сърце мъжка рожбица.Гаврил Гаврилки думаше:-Я ща та ,либе,пропъда,Мица вдовица ша зема,със нея рожба да имам,Гаврилка му е продумала:-Недей ма,либе пропъжда,ами ма либе,заведи,на връх на Стара планина,там ми главата отрежи,и ми сърцето извади.Златен ми пърстен намери,Гаврил Гаврилка заведи,на връх на Стара планина,там и главата отреза,и и сърцето извади,не намери златен пърстен,но намери мъжко детенце,с десната ръка шава,с левия крак мърда,че извади Гаврил ножче,та си го в сърце забоде.
|
| забележка |
ПЛ.103.2.2. /ан.оп.РН.зв.оп.ИДК/Илия Витанов Цолов 1929г.Е,хей слава Богу нам дружина,де е пату патувала,там е стана станувала,кални друми ний минахме,що гонихме не стигнахме,стигнахме Богу и Светогу,че ядат и пият на позлатена трапеза,пред всеки пу лъжица и паница,пред наш Нино кило и полвица,Хо-о -. и т.н.Бай Върбан от село Рамадан,таз вечер е пак пиян,още не стигнал къкринското ханче,и вързал негова стара мъжкар Марко и казал:-Пазете се!Бай Върбан от село Рамадан,таз вечер е пак пиян. |
