| заглавие и текст |
Керайна сме улибилиКерайна сме йолибиле(мома Кали/и/но Керайно+),еми далеке сгодиле(мома Кали/и/но Керайно+)за Никола челяк болерин,болерин и чорбаджияи отвъд през Дунав във влашказадигна сватба голяма,голяма и чорбаджиска.Мина гори зелени,настана поле широко,сред поле дърво високо,на дърво стои авлига,като стоеше, пееше,като пееше, думаше:- Върни са, сватбо, върни са,че е Керайна умряла.
|
