| заглавие и текст |
Иван на Рада думашеИван на Рада думаши:- Хубава бяла Радо льо,хубава бяла Радо льо,кога й първо любене,мър, къко й нашто любене,любене, ни забравяне.Вечер си седна ляб да ям,на йум ми доди за тебе,за тебе, Радо, и за мене,чи си хапката забравях,хапката на синията,лапцата на паницата.Сутрина тръгнах на нива,върях, Радо мо, и мислихдъль ша са зъим със тебе.Нашта съм нива задминал,на вашта, Радо, отидах,иднаж си бръзна изкарахи дваж, Радо мо, угребях.Като нива пригледахи на нивата синури,да била, Радо, вашата.И аз са Бога помолихдано ми са ралото счухаи на ралото лемежа,яз да си ида във село,у Радини има майстори,майстори черни цигани,да ида, да го направят.
|
