| заглавие и текст |
Добри буля си думашеДобри буля си думаше:-Бульо льо,братовице ле,повикай бульо йергати,цалуту селу момите,момите и яргените,сестра си Йовка дваж викай,аку не дойде бульо льо,пък ти я хитро излъжи,"Мър ила сестро,Йофке ле,драгинко Добри го нема,мър той утиде,утиде,влашки гуведа да кара,да кара,да ги продава.Че стана Йофка,че стана,че се премени,пребели,з бяла се рокля облече,с пъстър се колан опаса,право у Добрюви отиде,като си прага прифлезе,Добри вратата затвори,Добри на Йофка думаше:-Мър седни Йофке при моми,при моми между момците,че викни Йофке,та запей,от едно гърло два гласа,от един език две думи,Не седна Йофка при моми,при моми между момците,най седна Йофка ф огъня,ф огъня между глъвните,не викна Йофка да пее,най викна Йофка да плаче:-Божне ле,вишни господи,де се е чуло видяло,две сестри,до две етърви,два брата,до два близнака.
|
