| заглавие и текст |
Радина мама думаше
Радина мама думаше:
- Радо мо, една на мама,
една си и ти да не си,
куга си толкоз хубава,
хубава, бяла й чарвена.
Куга навънка излезиш,
слънциту надигряваше,
звиздити надидряваше,
месица на две разделяше.
Снощи за вода отивах,
покрай дюкяна поминах,
дюкяна е пълен със хора,
със турци, Радо, и българи
и трета вяра цигъни,
все зарад тебя говорят:
"Хей гиди Рада хубава,
всяка година кръвнина
в Радин'та горна градина,
тази година дору две -
ний ша си Рада убесим
сред село, среди мегданя."
|
