| заглавие и текст |
Стефан на Ганка думашеСтефан на Ганка думаше:- Ганке ле, луда гидийо,подлуди гора и водаи мене подир овцете.Снощи си, Ганке, замръкнах /:в долни ми росни ливади,:/.Там си стадото оставих,побързах, Ганке, да додана вашта гержик седянка,седянка - незапалена.Много се, Ганке, ядосах,че си седянка накладох,ясно се, Ганке, спровикнахда дойдат моми и момци.Сичките, Ганке, дойдоха,само ти, Ганке, не дойдеи яз се много ядосах,че станах, Ганке, отидах,на мрямор камък яз седнах,с ясен си кавал засвирях.Ганка се от къщи обади:- Стефане, дърто магаре,иди си, любе Стефане,яз няма, любе, да дойда!
|
