| заглавие и текст |
Какъв е спомен станалоКакъв е спомен станало,Храброво село голямо,де са е чуло,видяло,чурбаджи крълик да прави,къкто Нидяльчо чорбаджи,със Петко бълдълкювлията,и Миал ибришимоолу,Те си в Бълдъкьову ходели,сиви говеда да кръдът,чи ги карали,откарвали,уф Храброво село голямо,у Нидялчо чорбажията,Миал им късъджията.Димир Мъринке думъше-Не давай,Маринке брадвъта,на дядуви Маринке кръстюви,тъс вечер на нас ши трябва,Дукът си дума издума,Жека и Мита викъли,-Мъринке,верна другарке,дай ни Маринке брадвата,тъс вече на нас ши трябва,Демир финеря държеше,Миал гуведа каръши,гуведа грозно ривяли,сутринта къто съмналу,слух се сас селу ръзнеси,стръжарин у тях утива,Мъринка вину налива,стражарин вика Маринке:-Кът има вино чарвено,няма ли мезе за нази,Маринка навън излиза,и към хамбаря утюва,стражара и той след нея,Маринка хамбаря утваря,хамбаря пълен с надянци,сабята в жито удари,и си кожите извади.
|
