заглавие и текст |
Тръгнала'й Рада Радо льо
Тръгнала'й Рада, Радо льо, с майка си жетва да жени на нива, средя гурата,
на нива, средя гурата, на нива, на тяната. /: Женали, що са женали, :/ мама на Рада думаше: - Я викни, мама, че запей със твоите двойни гласове, из едно гърло два гласа, със тънък езикь две думи. Рада на мама думаши: - Мър мамо, мър мила мамо, аз тука песен ни пея, ду тази гуръ гуляма, чи либя либи въйвода. То ще ма, майко, зачуи, по гласъ ще ма познаи и мене, мамо, ша земи, самичка, мамо, ша останиш. Радина мама думаши: - Ни бой са, мама, ни бой са, и викни, мама, та запей. Чи викна Рада дъ запя със нейни двойни гласови, с тънък език две думи. Чи я либи й зачуло, нейното любе, бре, Вълко. Право при Рада отиди и той си Рада заведи при неговите юнаци. Рада на Вълка думаши: - Вълко льо, първо любе ле, кат немам дари тукана, как ще ти даря юнаци? Вълко Радо льо продума: - Нашето дари, Радо ма, дървото, Радо, бре, листе, дебели сенки, Радо льо, нашите къщи, Радо льо.
|