| заглавие и текст |
Цар Мурад Маро думашеЦар Мурад Маро думаше:- Маро льо, бяла българке,хайде ми, Маро, пристанибяла кадъна да станиш,на висок чардак ще седиш,бяла коприна ще мъкнеш,върви йалтъни ще нижеш,дребен маргарит ще четеш!Мара Мураде думаше:- Чакай, Мураде, почакай,аз имам майка мащиа,да ида, да я попитам.И стана Мара да отиди,и на майка си продума:- Майко льо, стара майчице,меня ма Мурад покани,яз да му, мамо, пристана,бяла кадъна да стана,на висок чардак да седя,бяла коприна да мъкна,върви ялтъни да нижа,дребен маргарит да чита.Мама на Мара продума:- Маро ле, мама, Маро ле,мър, макар да съм мащиа,аз ще та, мама, поуча -ти на Мурада ша кажиш:аку ти Мурад арижимари, Едирне цялото,я пък Цариград пульвина,ти тогаз ще му пристаниш.И стана Мара да утиди и т.н.
|
