---

Ф Е М '99
Фестивал за електроакустична музика
12-15 октомври 1999 г., София, НДК
F E M '99
Festival for Electro-acoustical Music
 October, 12-15, 1999, Sofia, NDK

PROGRAM IN CLUB “INDIGO”
/15.10.1999/

LIVE & Dj-ing:
20.30h
20.30h Sodom and Gomor II (L. Kavaldjiev) - PC sound & video (erotic)
21.00h
3TeLeTa – live
22.00h
RobOTIC 111 – live
23.00h
R.O.B.T.F. – live

24.00h
DJ KRIS NEEDS
(PRIMAL SCREAM & PRODIGY TOUR DJ / ERUPTION RECORDS)

From 01.00h
Dj Balthazar, Juli, Ivan, Jassen,
            Vassil,Spoti, Zdravko
Vj-ing /non stop video program/: The P.A. Graphics
                                  NoLiRea
                                 X-Kernel
                                 Del/Serg

Заб.: Един от съорганизаторите на миналогодишния ФЕМ '99 бе секция "Информационни системи в музикалната култура" към  Института за изкуствознание - БАН :

2. Sample of FEM flayer

face

back

графика + дизайн: Иван Дончев( NoLiRea@tecno-link.com )

Go Back4. Доц. д-р Любомир Кавалджиев информира:

По същество “електронна музика” е исторически първото название на тази музикална област, утвърдило се в Европа още през 50-те години (на немски  - “elektronische Musik”). В Америка по това време се използува и определението“музика за лента”. Във Франция малко преди това се появява и “конкретната музика”, в която се използуват само натурални (немузикални) звуци от околната среда, записани с микрофон и комбинирани след това в “музикално произведение”. Самата електронна музика от онези години е една изцяло студийна продукция, звукът в нея се е създавал единствено с помощта на електронни генератори (предимно за синусоидални вълни), тя е била предназначена за слушане само на запис в концертна зала, като са се избягвали каквито и да са визуални ефекти. Така нареченият “музикален авангардизъм”  е в основата на нейната философия и естетика: пълно скъсване с популярното – забрана на всяка позната мелодичност, хармония, ритмика, отхвърляне на вокалното начало – т.е. на  нормалното човешко пеене, както и изключване на свиренето на традиционни (акустични) музикални инструменти. Тази електронна музика е в същност най-абстрактния вид на авангардната музика – в нея липсват познатите инструменти, пеене, липсват изпълнителите,импровизацията, а понякога и композиторът до голяма степен отсъствува – той е заменен с резултатите от математически изчисления или генератори на случайни числа (нещо като хвърляне на зарове). За това са тогава създадени и първите компютърни програми за музикално композиране. В крайна сметка тази електронна музика достига и до отричане на необходимостта от публика, тя често се създава от специалисти и е предназначена за слушане пак от същите специалисти. Такива са и първите форуми и фестивали за авангардна електронна музика .
Go Back
От тогава мина много време, твърде много неща коренно се измениха – и в технологията, и в естетиката, и във формите на продуциране на музиката. Рок културата още от  времето на Бийтълс  (напр. Използуваният от тях инструмент мелотрон) въведе електронни звуци и чисто електронни интродукции или интермедии в песните, малко след това се появи и синтезаторът на Роберт Мууг , а по-късно вече преносимият синтезатор и развитата електро-акустична техника на електрическата китара позволиха  импровизации или изпълнение на електронни музикални произведения на живо (LIVE) на концертната сцена (Пинк Флойд, Тенджърийн Дрийм, Джими Хендрикс и много други) . Жан-Мишел Жар, Вангелис и Исао Томита въведоха грандиозното музикално-визуално електронно шоу на открито, което след това беше разпространявано на видеокасети  или като саундтрак на CD. Същевременно се разви и  успокояващата, изпълнена с източни мотиви “ню еидж” музика, насочена за слушане предимно към прослойката на т. Нар. “юпита” (делови млади хора с висока квалификация, самочувствие и перспективи за бързо израстване в кариерата).
В края на 80-те години електронната музикална продукция окончателно се демократизира чрез персоналните компютри. Вече не е нужно да се търси достъп до скъпите центрове и студийна техника специализирана за електронна музика. Всеки, който има персонален компютър и звукова карта към него, може да създава електронни  звуци и музика. С популяризирането на компютърната мултимедия (компютърна продукция съчетаваща в едно обработка на текст,звук, графика и видео), както и на ИНТЕРНЕТ самото създаване, оценка, разпространение и съхраняване на тази музика се глобализира. Бяха организирани и първите световни виртуални фестивали на мултимедийна продукция, в инициативата за които стояха и такива известни музиканти като Питър Гейбриъл например.
Go Back
Какво стана с традиционната авангардна електронна музика? Все още съществуват по света (но главно в Западна Европа) “последните мохикани” на тази естетика, все още се организират и съответните фестивали или прегледи. Младото поколение, принадлежащо на същите професионални музикални среди обърна гръб на забраните и изолационизма на своите учители и прие изцяло естетиката на поставангардизма. Тук вече се допускат всякакви  съчетания между музикални фрагменти издържани в стила на традиционната авангардна музика с всевъзможни други “парчета”, инструменти и вокали, взети от популярната музика, от фолклора, от класиката, изобщо отвсякъде – обработени с най-модерни  средства на електро-акустичната и компютърна техника. В тази  постмодерна електронно-музикална продукция често господства мозаечността, колажа, ироничното отношение на авторите към света, към музикалния професионализъм и към собственото авторство. Така “високата” традиция в електронната музика на академично образованите композитори естествено днес се сближава и понякога става  практически трудно различима от онова, което правят в саунд-дизайна и в композирането “другите” – т.е. самообразоващите се млади автори, както и  онези ветерани, които вече са преминали през школите на поп- и рок-музиката, ню-ейджа, диското и много други направления или стилове.
Go Back
Всички тези разнообразни тенденции в съвременната електронна музикална продукция са застъпени в програмата на ФЕМ. Все пак, за да се разграничи специфичното в тази музика, за разлика от използуването на електронни средства в други области и жанрове на музиката (филмова музика, театър, балет, попмузика, вкл. фолк-поп , битова танцова музика и много други), нужно е да се подчертаят няколко неща които, според организаторите на този фестивал, влизат в определението на съвременната електроакустична музика:
- тя е артистична дейност, в която преобладава творчеството и специфично музикалните професионални умения и иновации, дори и когато в продукта се съдържат елементи от други изкуства или дейности (текст, графика, видео).

-тя е предимно инструментална музика; използуването на човешки глас е допустимо, но фигурата на певеца като правило не я идентифицира пред слушателя, както често е например в поп- или рокмузиката.
-в нея основното е творческата работа със звука (саунд-дизайн) и с пространствеността (стерео, квадро, сърраунд), което често предопределя и характера на самата композиция. Задължително е творческото (нестандартно) използуване на електронна и компютърна техника в тези процеси, както и при окончателното оформление в студио или при живото изпълнение (live).
-в нея наред със синтезатори, електрически китари и компютърни генератори на музикален звук се използуват днес често и традиционните акустични музикални източници: човешки глас, класически, фолклорни или екзотични инструменти, звуци от природата или урбанистичната среда, но те задължително минават през съществена обработка с компютри и други устройства на съвременната електроакустична техника.Това именно е едно основните основания тази музика да се нарича електроакустична, за разлика от традиционната чисто електронна музика на авангардизма.
-когато в процеса на самото композиране на тази музика се включат чисто компютърни средства за съчиняване (т. нар. алгоритмична музика), за автоматичен акомпанимент, за нюансиране на изпълнението или на пространствената локализация на звуците е по-правилно такава продукция да се нарича компютърна музика. Това са случаите, когато в авторството на съответното произведение съществен дял има и работата компютърния програмист, наред с професионалните, чисто музикални творчески умения и усилия на самия композитор.

София, 10.10.99

General info

Administration

Departments

Libraries

Journals

Folklore Database

Links