|
|
|
|
|
|
|
| General info | Administration | Departments | Libraries | Journals | Folklore Database | Links |
Bulgarian Musicology - online
Year XXV 2001 Book 2
Claire Levy
Preface to the Present Publication p.5
Philip Tagg
High and Low, Cool and Uncool:
aesthetic and historical falsifications
about music in Europe p.9
Lubomir Kavaldjiev
The Third Wave and the Popular
Music (four models observed in the musical culture development)
p.19
Franz Krieger
One more Grammy for Whitney Houston:
annotations to musical roots and musical identity in the era of globalization
p.46
Claire Levy
Playing on Repetitive: creativity
in popular music/culture p.55
Rosemary Statelova
Roma Participation in Producing
Local Popular Music in Bulgaria Today:
ethnomusicological approach
p.67
To Top
Feza Tansug
Cross-Border Flow of Popular Culture:
redefining cultural boundaries and
traditions in Bulgaria and Turkey
p.73
Yetkin Ozer
Modern Sounds and Traditional Images:
new trends in Turkish folk music and a video analysis p.78
Ulrich Dieter Einbrodt
The Internet Musician. From Trackers,
Sequencers, Software-Synthesizers,Virtual Sessions and MP3 Files: changes
in music production and distribution p.83
Barnard Turner
America’s Band [again]: the mid-seventies
Beach Boys and pop music as
re-positioning p.98
Rossitsa Draganova
MP3 or the Changing Patterns of
Music Making and Music Perception
(one non-specific example)
p.111
Elisaveta Valtschinova-Tschendova
The Difficulty of Not Being Yourself
(stage and repertory transformations of the wedding orchestras and the Balkan
traditional instrumental practice) p.118
To Top
Lozanka Peycheva
Seeds from Bulgaria in the Field
of World Music p.128
Ventsislav Dimov
On the Musical Collage as an Approach
in World Music p.138
Yosef Goldenberg
Folk Songs Recordings in Israel
p.148
David Lloyd
Mercury Models: distortion of language
and identity in new heavy metal 162
Kirsten Kearney
Playing Monopoly with the Academics
p.167
Georgi Lozanov
The Impact of Popular Music on
the Language of the Media p.174
John K. Novak
The Musical Depiction of Hope in
Three Christian Pop Songs p.181
Gencho Gaytandjiev
From Trivial to Original: the synthesis
in the practice of Kou-Kou Band p.202
АМЕРИКАНСКИ БЕНД: "БИЙЧ БОЙС" ОТ СРЕДАТА НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ
И ПОПМУЗИКАТА КАТО ПРЕСИТУИРАНА РЕАЛНОСТ
Барнард Търнър
Национален университет, Сингапур
От самото си начало съвременните изследвания на популярната
музика се занимават с аспекти на възприемането (Адорно, "Теория на слушателя")
и повторението (вж. напр. Мидълтон). Макар и нито една от тези категории
да не е намерила своето приложение в качеството си на специфично фундаментална
терминология спрямо дисциплината, тяхното пресичане има неотменно методологическо
значение във всеки анализ. С мисъл за подобно съпоставяне, съобразено с
целите в случая, докладът насочва вниманието към глобализацията на американската
музика и прераждането на рок-групата Beach Boys в средата на 70-те години,
когато съставът започва да става известен като "американски бенд" - етикет,
нелишен от ирония, като се има пред вид още по-голямата интернационална
слава на групата по това време , относителната пасивност на главния член на
групата Брайън Уилсън, както и репертоарният избор на бенда. Наред с дискутирането
на песни, между които "Sail On, Sailor" (1973), "It's O.K." (от "15 Big
Ones", 1976), и две неиздадени тогава песни на Брайън Уилсън ("It's Over
Now" и "Still I Dream of It"), се атакуват някои трайни предубеждения относно
"пакетирането" на бенда и на американската популярна музика, замествайки
ги вероятно с други.
To Top
Интернет-музикантът. Тракери, секуенсери, софтуерни
синтезатори, виртуални сесии и МР3 файлове: промени в музикалната продукция
и разпространение
Улрих Дитер Айнброт
Институт за музикознание при Университета "Йустус Лиибиг",
Гисен, Германия
Допреди десетина години музикантите, които искаха да записват
музиката си трябваше да инвестират в инструменти и скъпа техника. В днешно
време персоналният компютър с връзка в интернет предлага изключителни и
далеч по-евтини възможности в това отношение. Безбройните интернет адреси
предлагат свободен достъп и обмен на разнообразни програми за записване, тракери
и синтезатори за интерактивно музикоправене, с които музикантите могат да
развиват собствените си творчески идеи. Интернет доставя и новия MP3 формат
за аудио файлове, което революционализира продуцирането и пазарната дистрибуция.
Докладът разглежда спецификата в разнообразието от предизвикателства на новите
технологии, пред които днешният интернет музикант е поставен.
To Top
The Difficulty of not Being Yourself (stage and repertory
transformationS of the wedding orchestras and the Balkan traditional instrumental
practice)
Elisaveta Valtschinova-Tschendova
Institute of Art Studies - BAS, Bulgaria
Since 1985 there have been created festivals of the wedding
orchestras or groups for instrumental folk music in Stambolovo. Even in
this way, observing strict reulations and directions, the unique qualities
of the musicians show. The followers of the most successful folklore musicians
from the 1930s and the 1940s have appropriated the best traditions and developed
a spefific perforamance style of their own. To name a few among them, Hassan
Chincheri (the violin player and composer), the family of Budakovi, the
accordion players Boris Karlov, Ibro Lolov, Petar Ralchev, Traycho Sinapov,
Ivan Milev, the clarinet players Dimitar Paskov-Tigara, the family of Malakovi,
Nikola Iliev, Fekata, and the most successful - Ivo Papazov (Ibryama),
the groups from Trakia "Parvomayska", "Lenovska", "Sadovska", "Konushevska",
"Kanarite", the group from Russe "Horo", etc. New instruments are introduced
in these bands - guitar, electric organ, modern percussions. The old winds
seem to have grown obsolete, being replaced by the brilliance of the new
ones. The prominent wind-musicians join mixed orchestras. In North Bulgaria,
though, purely wind bands still exist. Professionally trained musicians
usually take part in them. They work in military wind bands and in their
free time make some extra money at wedding parties and other celebrations.
With their music they obey the unwriten laws which characterise the playing
of the Balkan chalga, as early as its initial distribution on the Bulgarian
lands from the middle of the last century to the present day. Their repertoire
is completely subjected to the taste of those paying for it even when in
discrepancy with the artistic taste of the performers. Nowadays, alongside
with the horo dances, predominant are the hits of the Balkan ethnopop, of
a music of a popular song type, based on common Balkan musical sources.
What defines them refers to their overall activity, the
repertoire and the manner of playing. This bring together all chalga bands
and include them as well in a new wave of the modern popular instrumental
folk practices.
To Top
ТРАНСГРАНИЧНИЯТ ПОТОК НА ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА: ПРЕДЕФИНИРАНЕ
НА КУЛТУРНИТЕ ГРАНИЦИ И ТРАДИЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ
Феза Танзуг
Кодж Юнивърсити, Турция
Интеграцията със световната икономика поставя пред развиващи
се страни като България и Турция необходимостта от реинтерпретиране и реконструиране
на значенията на културни факти, традиции и символи, "внесени отвън", с
оглед на еволюцията на националната идентичност и преосмислянето на културните
граници. Пример в този смисъл е дифузията на популярна музика в Турция след
втората световна война, поела американски и британски влияния. Преди това
популярната музика в Турция се гради върху три традиции с корени в 19 век:
1) градска популярна музика, наричана "turku", която е повлияна от турски
фолклорни песни; 2) стилизиран, комерсиален тип лека музика, наричана "piyasa
musikisi"; 3) забавна музика, съдържаща популярни песни (sharki) и танцови
мелодии (oyun havasi, kцcekce). Модернизиращите интернационални традиции въвеждат
в Турция широко разнообразие от електронно продуцирани стилове и жанрове
(плод на американската и британската звукозаписни индустрии) като блус, фолк,
рок или пънк. Докладът изследва въздействието на популярната музика, проникнала
в страната благодарение на международната звукозаписна индустрия. Емпиричният
материал в случая визира Истанбул и други турски градове от 1995-1996 година.
Наблюденията - както лични, така и на други изследователи, - сочат, че социалното
приемане на иновационна популярна музика, навлизаща в Турция, се стимулира
от младежките субкултури върху основата на символното значение, конституирано
чрез мас медиите. Аргументира се заключението, че в процеса на тази дифузия
се разграничават четири етапа: 1) консумация през 50-те години; 2) имитация
през 60-те и началото на 70-те години; 3) де-англоизация през 70-те; 4) ре-етнификация
през 80-те и 90-те години.
To Top
From Trivial to Original: The Synthesis in the Practice
of Kou-Kou Band
Gencho Gaytandjiev
Institute of Art Studies - BAS, Bulgaria
Based on the Keith Negus' idea distinguishing three types
of popular musicians - genericists, pastichists, and synthesists (Negus
1996) - , the paper is focused on the music of Kou-Kou Band, one of the icon-bands
in Bulgaria during the 1990s, which can be qualified, in general, under
the label of "world music", and also as a kind of ethno-rock. Seen as a
specific synthesis of different genre, style, and a variety of ethnic musical
sources drawn from Bulgaria, the Balkans, the European, the Oriental, the
established and the alternative, the folk and the non-folk, blues, jazz,
rock 'n' roll, and latino, the band is analyzed in terms of its dialogical
and alternative cultural potential giving a birth to new developments in
today's popular music which features a fascinating interplay between the
global, the local, and the concept of the music irony, innovates the trivial
idiomatic language, and questioning however the idea of the national identity
as a frozen category.
To Top
ЗАПИСИ НА ФОЛКЛОРНИ ПЕСНИ В ИЗРАЕЛ
Йосиф Голденберг
Еврейски университет - Йерусалим, Израел
Т. нар. фолклорен песенен репертоар в Израел е предимно
авторски. Създава се преди основаването на държавата Израел и продължава
да нараства след 1948 година. Само част от този репертоар оцелява в съвременната
практика чрез записи от 70-те и 80-те години. Тяхното издаване съвпада с
разпространението на поп и рок музика в Израел. Изследването на тези записи
разкрива осезаема разлика в мисленето между старото и новото, което се
илюстрира по различни начини: от иронични цитирания до опити да се възстановят
по-стари изпълнителски практики. Между тези крайности, редица записи актуализират
атмосферата на старите песни с оглед да станат по-достъпни за съвременната
публика, например с помощта на инструментариум, ритъм и хармония, които внасят
по-"западно" звучене. Други фактори при създаването на новите записи на
тези песни включват необходимостта да се съхранят позабравени песни (песни
на "пионерите" например), легитимиране на популярната култура (напр. "улични
песни"), комерсиален потенциал, както и политиката на държавните медии. Записите
на този репертоар са многобройни до началото на 90-те години, но в последните
години те постепенно намаляват. Изследователската задача в случая е да се
постави въпросът за континюитета и промяната във връзка с интерпретирания
репертоар.
To Top
Игра на монопол с учените
Кирстен Кирни
Стърлинг Юнивърсити, Великобритания
Докладът изследва ефекта от разширяване обхвата на "поезията",
включваща стихове, извлечени от различни музикални жанрове. С помощта на
един критичен поглед към представите за йерархия в литературата се аргументира
приемането на устната поезия като валидна и интегрална част от литературния
канон. Разработва се концепцията за пресичане между поезия и песен. Изследват
се корените на двата жанра и се поставя под въпрос дуализмът, рефлектиращ
в тях. Върху материал от Хавелок, Онг и изследването на Рут Финеган се изследват
представите за устната традиция и привилегироваността на писания текст пред
изречената дума. Централно изследователско внимание е отредено на Ван Морисон,
певец и автор на песни от Северна Ирландия, чието творчество може да бъде
сравнявано с това на поети-бардове като Боб Дилън и Ленард Коен, вече широко
вписващи се в литературните канони. Разглеждайки популярната песен и като
"литературно поле", докладът аргументира признаването на Морисон като "устен"
поет и разглежда взаимодействието между дума, музика, звук и тишина, наблюдавано
в неговото творчество. Поставят се също така методологически въпроси в изследването
на песента като поезия с надежда за тяхното актуализиране.
To Top
ОЩЕ ЕДНО ГРАМИ ЗА УИТНИ ХЮСТЪН: БЕЛЕЖКИ ЗА МУЗИКАЛНИТЕ
КОРЕНИ И МУЗИКАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ В ЕРАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Франц Кригер
Институт за джаз изследвания - Университет за музика
и драма, Грац, Австрия
Уитни Хюстън е певица с безспорна световна слава. Още първият
щ албум от 1985 година е продаден в тираж над 23 милиона. На последните
Грами певицата печели поредна награда в категорията за дамски ритъм &
блус за песента It's Not Right But It's Okay. Песента е пример за широко
разпознаваем в днешната музика стил, който сякаш говори за липса на индивидуален
музикален език. Един по-внимателен анализ разкрива впрочем, че песните на
Хюстън имат осезаема връзка с музикалната богослужебна традиция на черните
американци. Докладът е опит за по-задълбочен анализ на вокалните техники,
наблюдавани в стила на Хюстън, и тяхната връзка с определен тип традиционна
практика, както и на следствията от интернационализирането на този стил,
рефлектирали върху измененията в музикалната идентичност в контекста на съвременната
глобализация.
To Top
Playing on Repetitive: Creativity in Popular Music/Culture
Claire Levy
Institute of Art Studies - BAS, Bulgaria
Though already acknowledged in modern humanities as 'music
that matters', contemporary popular music is often studied mostly on the
ground of its extra-musical rather than on its intra-musical qualities. Usually,
such a neglecting is a result of the still prevailing attitude among scholars
(especially in musicology) who - even ready to appreciate popular music's
social significance - note the inferiority of the 'music itself' and re-produce
in fact a mis/wrong-understanding of the specific logic, tools, priorities,
meanings and values, articulated in popular music practices.
This paper aims to identify a concept, hopefully applicable
in distinguishing and understanding popular music 'as both music and culture',
which I name metaphorically playing on repetitive. Employing the concept
of the 'changing same' (Gilroy 1993), I am going further to outline specific,
priority aesthetic attitudes shifting the ideas of artistic complexity and
creativity in major 20th century music practices which favor - in general,
and in one by no means historically accelerated way - the repetition.
The discussion is based around reflections on the music-narrative
vs. the music-process, the repetitive vs. the shocking new, the communication
vs. the alienation, the signifying and the playing as a from of resistance.
In addition to the obvious impact of African and African-American derived
practices giving priority to the category of repetition, I consider as well
the parallel fuel for such aesthetic shifts coming both from other 'marginal',
traditional or ethnic minorities music practices and from innovative technological
flow, outlining, after all, an Alternative to Modernity rooted in the European
Enlightenment. The Alternative is seen as stimulating folk-like, neo-syncretic
cultural forms, based on the repetitive rather than the shocking innovation,
the playing rather than the fixed opus, the conventional rather than the
autonomous, the circular rather than the linear, the dialogical rather than
the monological, the shared performing and participation rather than the
alienated music making, the intertextuality rather than the single textuality,
the passing temporality rather than the idea of eternal universality, etc.
While being aware of the limitations of one only concept in distinguishing
the peculiarities in the variety of popular music styles, the discussion
on the playing on repetitive would give possible insights into basic artistic
approaches shaping the specific creativity observed in dominant 20th century
popular music styles.
To Top
МОДЕЛИТЕ НА МЕРКУРИЙ: РАЗРУШАВАНЕ НА ЕЗИКА И ПРОБЛЕМЪТ
ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА В НОВИЯ ХЕВИ МЕТЪЛ
Дейвид Лойд
Албърта Юнивърсити, Канада
Докладът насочва вниманието към съвременни хеви метъл рок
групи, разглеждани в духа на "постмодерното", описано в критически трудове
на Жан Бодрийо. Осезаемата връзка на днешните медии с популярната култура
е причина тя да бъде често разглеждана като "симулативна репродукция на
репродукцията". В случая се използва музиката на групите Корн и Дифтоунс,
за да се разкрият аспекти на новия хеви метъл и на парадоксите, присъщи
в контекста на постмодернизма. Вниманието се насочва по-специално към проблема
за дезинтеграцията на езика и идентичността. Абстрактните стихове и интензивната
повторност в музиката на Дифтоунс, както и не-езиковите изричания в музиката
на Корн, говорят за начина, по който музикантите се отнасят към своеобразното
изсушаване на значенията в техния език. Семантичното кодиране на стихове/думи
губи значението си поради ускореното обръщение на думи, образи и информация
в условията на свръх натоварената знакова обмяна, характерна за хипер-капитализма
на Северна Америка.
To Top
SEEDS FROM BULGARIA IN THE FIELD OF WORLD MUSIC
Lozanka Peycheva
Institute of Folklore - BAS, Bulgaria
The Bulgarian trace in World Music can be followed in several
directions.
Foreigners perform Bulgarian folkore in two ways: copying
and free interpretation.The Bulgarian musical materal, used as a raw material
in the global pop music, is connected with the approach of folklorism and
the philosophy and technology of collage. Such meetings of the local and
the global, like for instance, the participation of the choir "Mysteries
of Bulgarian voices", trio "Bulgarka", in projects of foreign stars (Kate
Bush, Re Lema, "U 2", and others) can be defined as a patch in the foreign
musical collage.The mechanical inclusion of separate Bulgarian voices, songs
and tunes in a new foreign work is of the same type as well. In both cases
the arrangement absorbs the vocal original.
The participation of Bulgarian master musicians in the
industry of World Music is followed, too. It traces another type of presence
- an active one, as well as another type of musical product - not a mechanical
mixture, but a new synthesis.
Observations on the musical meetings between the Bulgarian
and the global also include the role of musicians from other ethnic groups
(Ivo Papazov, Yildiz Ibrahimova, etc.) as well as the interpretation of
some ideologems and complexes in the attitude to this phenomenon.
To Top
THE IMPACT OF POPULAR MUSIC ON THE LANGUAGE OF THE MEDIA
Georgi Lozanov
Sofia University "St. Kliment Ohridski", Bulgaria
This article analyzes the functions of the popular music
language on The Horizont Bulgarian National Radio Channel in the years of
Communism, which it identifies as deconstructivist in relation to the ideological
contents in the language of journalism. The process is being related to
the postmodernist deconstructivist strategies and explained with both the
material nature of popular music as referring to the daily round and the
nature of radio broadcasting as a "background media", which subordinates
listening to the listeners' momentous predilection, leaving them in the
domain of privacy. Subsequently, the Horizont Channel established the economics
of freedom unknown to the other totalitarian media and later transferred
to and adopted by the post-Communist private radio stations.
In this situation both the verbal and the musical language
transcend their critical oppositionality to create a type of "DJ-journalism"
revealing the archetypal nature of radio as related to tribal dance. Such
a journalism capitalizes upon the chronotopes of disco and the media and
determines the state of communications that integrates the new post-ideological
generations.
To Top
The Third Wave in Popular Music (four cognitive models
observed in the musical culture development)
Lubomir Kavaldjiev
Institute of Art Studies - BAS, Bulgaria
Popular music emerged still at the down of the civilizations
and I relate to the term in its broadest sense. As a subject of specialized
scholar research it has been introduced only after the mid-20th century.
Drawing on the complementary categories of the popular and the elite, I am
trying to describe, explain, and prognosticate the changes in the musical
development from the perspectives of different, competitive cognitive models.
A starting point here is the A. Toffler's metaphor of the three civilization
waves - a model I have related to in my research work over the last three
decades. I interpret this model in its liberal and optimistic aspect, preferred
by its author himself. In addition, I introduce four cognitive models: three
of them relate to the development (DI, GIER, SDS1) and one - to the cultural
functionality (TIEM). I interpret them as complimentary in the whole field
of contemporary musical culture. Here these models are discussed briefly
and in the context of the status and the developments of popular music at
the border between 20th and 21st centuries. The extrapolation of all these
models leads to a common conclusion which I conceptualize in the hypothesis
according to which we are contemporaries of unseen in the last five centuries
fundamental transition in the musical and cultural development. The history
knows only two other shifts of similar significance: the emergence and the
spreading in Europe of the Christian civilization and the emergence of the
industrial (civic) society. From this point of view today we can distinguish
at least two types of co-existing popular musics: the one of the nationally
or regionally oriented industrial society and the one of the global information
society. The first type is popular among audiences having attitudes to local,
national, ethnic, and religious genre values, established under the power
of the tradition and the market. Usually it belongs to the affirmative cultural
practices and the establishment in the industrial society. The second type
is popular among the "population" of the Global village and is understandable
only in the context of the attitudes to the globalization.
To Top
МУЗИКАЛНОТО ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА НАДЕЖДАТА В ТРИ ХРИСТИЯНСКИ
ПОП ПЕСНИ
Джон К. Новак
Нордърн Илиноис Юнивърсити, САЩ
Надеждата като вид емоция е често интерпретирана тема както
в
инструменталната, така и в музиката с текст. Изследването
в случая се опира върху доводи на Матесон, Ханслик и Майер, както и върху
някои по-нови дискусии относно въздействието на музиката от полето на анализа
на популярната музика. Надеждата се третира като мисловен процес, емоция
и добродетел, т. е. в по-широкия смисъл, в който философи, теолози и музикални
теоретици обикновено я определят. Докладът анализира аспекти на три песни
от християнската музика, станали популярни чрез "crossover" изпълненията
на вокалиста Ами Грант. Текстовете на тези песни третират различни типове
безнадеждност (страх, отчаяние, разочарование), която после прогресира в
надежда. Изследват се начините, по които текстът и формата на песните се различават
значително след като Грант опитва, успешно впрочем, да достигне една по-широка,
светска публика.
To Top
Модерни звучности и традиционни образи: нови насоки
в турската фолклорна музика и анализ на видео-продукция
Йеткин Йозер
Докуз Ейлюл Юнивърсити, Турция
Понятието комуникация, разбирано най-вече като послание,
свързващо "подател" и "реципиент", дава теоретична основа за изследването
на музикалното видео и неговото въздействие върху маркетирането на аудио
продукцията. Дискутира се предположението, че музикалното видео е не само
комуникационно средство, но и вид визуална изразност на музиката, което дава
на музикантите други възможности в изпълнителското поле. Понятието изразност
се интерпретира като мисъл и емоция, събрани във вид медиум независимо от
това дали са "комуницирани". Начините, по които самите музиканти се поставят
и оглеждат в собствената си видео продукция, и ролите, които те изпълняват
в процеса на продуциране, могат да бъдат третирани като поведения, плод на
собствените им представи и въображение по отношение на тяхната музика. Изследователската
задача в случая е да се аргументира анализът на музикалното видео с опора
върху проучване на турски фолклорни музикални видео продукти. В този смисъл
проучването помага да се разграничат две опониращи си насоки в изпълнителското
поле:
1) Нео-традиционализъм, наблюдаван сред музиканти, чийто
опит е свързан с миграцията от селото към града и предполага съхраняване
на определени черти на традиционната фолклорна музика. Във видео продуктите
от този тип се забелязва, че визуалните образи илюстрират ориентация към традицията;
2) Де-автентизация, наблюдавана сред родени в града музиканти, които изпълняват
фолк песни без мисъл за някаква автентичност. Тази насока намира своята видео
изразност главно в моделите, използвани от поп певци със западна ориентация.
И двете насоки служат на изпълнителския дискурс, но от друга страна, дават
възможност на отделните музиканти да развиват свои собствени стратегии в
процеса на видео продуцирането. Върху такава аргументация докладът центрира
вниманието към музикант от първата група, изследвайки поведението му по време
на продуцирането на първото му видео и от гледна точка на понятията съвременност
и традиция. Централно място в анализа е отредено на взаимната игра между
неговите музикални и визуални представи спрямо традиционната фолклорна песен.
To Top
ROMA PARTICIPATION IN PRODUCING LOCAL POPULAR MUSIC
IN
BULGARIA TODAY: ETHNOMUSICOLOGICAL APPROACH
Rosemary Statelova
Institute of Art Studies - BAS, Bulgaria
The Roma musical practice in Bulgaria is in most cases
craft activity for the production of a specific type of cultural-amusement
service. The population of the country uses it most frequently in the sphere
of everyday and partly in the ritual festivity. In works of Bulgarian ethnomusicology
there is information about the activities of Roma musicians in Bulgaria
during the 19th century. During the 1990's there is a boom in the so called
ethnopop music.The Roma participation in it is prominent. At the level of
metrorhythmics this occurs through the predominance of the dance scheme
of kyuchek, while at the level of the musical performance - through the
personal presence of Gipsy singers (men and women), instrumentalists , orchestras,
leaders, authors of music and texts, arrangers.The participation is shown
off in a demonstrative way as Roma - a manifestation of the rising cultural
self-awareness of the Gypsy population of the country during the period
of change, as well as successfull market dimensions of the ethnopop activity.
Survey results show, however, that the Roma participation in producing local
popular music does not meet only positive attitude on behalf of the audience
in Bulgaria - the cultural approachment between the basic population and
the Roma minority proceeds with difficulties.
To Top
Високо и ниско, хубаво и лошо: естетически и исторически
фалшификации относно музиката в Европа
Филип Таг
Институт за популярна музика, Ливърпул, Великобритания
Интелектуалните и музикалните канони в сферата на изследванията
за популярна музика изглежда често функционират обратно на каноните, свързани
с конвенционалните подходи спрямо традиционната европейска художествена
музика. Ако това не беше така, изследванията за популярна музика в този смисъл
не биха били необходими, и обратно - ако не-идентифируеми естетики или практики
съществуваха в популярната сфера, конвенционалното изследване на "класическата"
музика би изгубило смисъл. Накратко, всяка сфера на музикалната практика
и мисъл за музиката разчита на другата за същностното си собствено легитимиране.
Единственият проблем при тази ситуация е, че нейната негативна взаимозависимост
се основава на серия историчеси фалшификации. С други думи, откакто през
последните няколко века конвенционалните музикални изследвания в Европа
и Северна Америка формират една в редица отношения фалшива представа за
музикалните практики на този континент, обърнатият негатив на тази представа
би бил също точно толкова неточен. Намерението в този доклад е, първо, да
се идентифицират някои от тези исторически фалшификации, намиращи израз
в широко поддържаните представи за полярност между двете сфери, рефлектиращи
например в опозиции като високо-ниско, хубаво-лошо. Второ, да се насочи
вниманието към въпроси на медиирането (нотация-звукозапис), на подходите
(музикологически-социологически), а също и към някои други широко разисквани
опозиции като ум-тяло, бяла-черна музика и т. н. Трето, поставяйки под въпрос
валидността им, да се дискутират историческите причини за тяхното конструиране
и да се предложат други критерии в концептуализирането на разликите между
музикалните практики с надеждата те да са по-малко неточни.
To Top
ON THE MUSICAL COLLAGE AS AN APPROACH IN WORLD MUSIC
Ventsislav Dimov
Darik Radio, Bulgaria
The text is based on the "Balkan trace" in World Music
- the transformation of a local traditional music into building material
of the modern global music industry.The object of the research interest is
the musical collage - a sound tissue formed of differently structured sound
layers - as a formal means of expression and technique for structuring a
musical entity, and as a meaningful expression of the musical picture of the
world during the electronic age, according to the postmodern aesthetics.
Special attention is paid to basic concepts such as World
Music (with an emphasis on Bulgarian research interpretation) and "musical
collage". The latter is examined from several different angles: acoustic,
psychological, structural, and semantic.Emphasis is placed upon postmodernistic
collaging of local elements in global popular music.One can enter the kitchen
of the collage through syntactical musical analysis of the piece "Ederlezi"
by Goran Bregovich.
The cultural theory view on the musical collage under
concideration leads to the conclusion that the Bulgarian and the Balkan ethnic
building material of global music collage has exotic character, highly appreciated
in the rejecting enthnocentrism World Music.
|
|
|
|
|
|
|
|
| General info | Administration | Departments | Libraries | Journals | Folklore Database | Links |
To Top
To: BULGARIAN ACADEMIC MUSIC PORTAL
!!! This site is under construction
!!!